Страната на изгряващото слънце е богата на градски легенди. Една от най-популярните е тази за рокурокуби.
Чували ли сте някога за тези хуманоидни същества, обикновено жени, чиято шия се удължава?
Днес ще ви разкажем за този йокай, за различните видове рокурокуби и тяхното място в японската култура. Тръпките са гарантирани!
😈 Рокурокуби: създанието с дълга шия
Легендата за рокурокуби произлиза от японската митология по време на управлението на династията на последните шогуни, по-известно като епохата Едо (1603-1867).
Очарователна и привлекателна жена през деня, рокурокуби претърпява метаморфоза през нощта. Шията ѝ се разтяга и тя преминава в режим на лов. Някои рокурокуби дори не подозират за състоянието си и отдават нощния си лов на човешки плячки на лоши сънища, докато други са напълно наясно.
Трудно е да се разпознаят тези същества, тъй като те са хора с обикновен външен вид, които водят нормален живот и се смесват с останалите граждани. Въпреки това, някои версии на легендата за рокурокуби твърдят, че те могат да бъдат идентифицирани по малки бели следи, видими по шията. Също така се случва понякога да се издадат, докато спят в състояние на рокурокуби (главата е отделена от тялото), когато са уморени и сити.
🕵 Произходът на рокурокуби
Съществуват различни произходи, приписвани на този йокай (свръхестествено същество в японския фолклор). Най-разпространеният има религиозна конотация, което не е никак изненадващо за Страната на изгряващото слънце!
Според това вярване, тези метафизични същества са нарушили будистките предписания и са били прокълнати в резултат на това; тяхното наказание е живот на чудовище, скитащо сред хората. За да се покаят, рокурокуби се прицелват в хора, които не спазват философията на Буда. В този конкретен случай съществото се държи като злонамерено създание; то убива плячката си, като я изяжда, изпива кръвта ѝ или абсорбира жизнената ѝ енергия 😱. Приятно, нали?
Други интерпретации са от психологически характер. Всъщност метаморфозата, проявяваща се чрез удължаването на шията, би била свръхестествен израз на желанието на човека. Трябва да се припомни в тази връзка, че човекът рокурокуби не съзнава състоянието си; малкото спомени, които изплуват, се отдават на сънища.
В други легенди става въпрос за они, които се забавляват да плашат хората (еквивалент на вампирите за европейците) или за жени, търсещи отмъщение (като легендата за демона Ханя).
📍 Различните видове рокурокуби
На първо място, съществува класификация според пола. В легендарните разкази има и няколко мъжки рокурокуби, но японската митология най-често свързва този йокай с жени с дълга шия, чиято глава остава прикрепена към тялото. Женските рокурокуби атакуват мъже, докато мъжете с дълга шия ловуват жени през нощта!
Друга типология разглежда свирепостта като критерий за класификация. Така съществуват добри рокурокуби, които се ограничават до това да правят забавни номера (пиене на маслото от фенерите, плашене, шпиониране), докато други стигат до жестокост, превръщайки се в кръвопийци.
Обикновено жестокостта се приписва на йокаите с летящи глави! Това е най-доминиращата класификация на рокурокуби в свръхестествената вселена на японските градски легенди. Тези злонамерени същества се наричат „нукекуби“. Вместо удължена шия, тези чудовища имат отделена и скитаща глава. Някои прочити на японския фолклор предполагат, че те представляват оригиналния прототип на рокурокуби.
Нукекуби изглежда като нормален човек, но когато настъпи нощта, главата му се отделя от тялото и лети свободно. Съществото атакува и убива плячката си. Когато главата е на мисия за убийство, тялото на нукекуби остава неподвижно и уязвимо – това е неговата слаба точка: атакуването или преместването на тялото позволява да се унищожи това зло чудовище.
🕯 Рокурокуби и японските градски легенди
Японската литература изобилства от произведения, чиито главни герои са йокаи. Тази литературна традиция продължава още от епохата Едо.
Ето няколко градски легенди за рокурокуби. Внимавайте, след като ги прочетете, няма да можете да мигнете цяла нощ 😨.
Един от митовете в Йомихон, известна книга от епохата Едо, разказва историята на монах и жена, които бягат заедно:
“По време на пътуването им жената се разболява и колабира. Тъй като му свършват парите, нейният спътник я убива. По-късно монахът се отказва от религиозните си вярвания и се отдава на удоволствията на живота. От странноприемница в странноприемница, той накрая е привлечен от дъщерята на един от своите домакини и става неин любовник.
През нощта младото момиче се преобразява и монахът се озовава пред своята първа любовница, която с удължена шия го упреква. Обзет от разкаяние, той разказва всичко на собственика на странноприемницата. За негова изненада, последният му признава, че странноприемницата му е била финансирана с откраднатите пари на жена, която той е убил, и че като наказание е имал дъщеря рокурокуби, чието лице променя външния си вид.”
В епилога нашият монах се връща към будизма и издига гроб на първата си жена. „Спасението е в религията“ изглежда иска да каже авторът на този разказ. Рокурокуби в тази история не е злонамерена, но това не винаги е така.
“Изнасилването от Рокурокуби”, гравюра от Утагава Кунитора (1804-1844). Когато гравюрата шунга (еротична) срещне света на йокаите, се получава такъв вид картина… смущаваща. 😅
Втората легенда, която следва, завършва много по-зле. В произведение на Мацура Сейзан бременна жена е поразена от нелечима болест:
“Странен търговец казва на съпруга ѝ, че черният дроб на бяло куче е чудодейно лекарство. Съпругът убива своето бяло куче и сервира черния дроб на съпругата си. Тя оздравява! Съпругът заключава, че търговецът е бил истински лечител. За съжаление, това заключение е било прибързано. Жената ражда дъщеря рокурокуби, чиято глава се отделя веднага след раждането. В този момент бялото куче се появява отново и захапва главата, убивайки бебето.”
Трябва да се отбележи, че тази легенда се опира на анимистичната страна на шинтоистката религия, която счита, че животните и предметите също имат душа.
👹 Рокурокуби и японската култура
От средновековния фолклор до съвременните видеоигри, японската култура е пълна с йокаи (рокурокуби, тенгу, капа, нукекуби, они, мокумокурен, цукумогами и др.).
Японските градски легенди са били адаптирани от артисти от различни сфери. Така откриваме чудовища и хуманоидни същества в илюстровани книги, разкази, спектакли, филми и манга.
Освен това темата за йокаите е била разглеждана през много призми. Ето няколко примера:
- В поредицата Touhou, един учител е рокурокуби, който има способността да отделя напълно главата си.
- В филма „Мис Хокусай“, художник и дъщеря му стават свидетели на разтягането на шията на жена рокурокуби. За да попречи на главата ѝ да се скита и да извършва престъпления, тя обгражда своя футон (матрак от памук, произхождащ от Япония) с мрежа против комари; така, дори ако шията ѝ се разтегне, главата ѝ не може да се отдалечи много.
- В манга анимето YuYu Hakusho, дясната ръка на героя е в състояние да разтяга шията и тялото си на големи разстояния.
Ако вярата в духове и демони е дълбоко вкоренена в Япония, присъствието на рокурокуби в японското изкуство разкрива много интерпретации. Злонамерените същества с дълга шия имат различна история, разнообразен произход и значение. И така, сега, когато знаете всичко за това страховито чудовище, ваш ред е да ги разгадаете!
Ако сте прочели този текст, вероятно сте почитател на богатата японска култура. Също така, не се колебайте да споделите с нас вашите преживявания, за да обогатите тази статия. Познавате ли други версии за произхода на рокурокуби или друг страшен йокай? Гледали ли сте японски аниме филм или манга, в които фигурират тези легендарни същества? Ще се радваме да прочетем вашите коментари!
