В японската култура всеки детайл е внимателно обмислен и носи свое собствено значение. Нищо не е оставено на случайността и дори една подстрижка може да има древен произход, изпълнен със символика.
Замисляли ли сте се някога защо самураите, гейшите и сумистите са се сресвали по този начин? Как тези прически са се наложили като маркер за социален статус в обществото на онова време?
Открийте заедно с нас историята на японските прически, както и церемониите и аксесоарите, свързани с тях.
Значение и символика на косата в японската култура
Косата: символ на живота и смъртта
Изанаги. Източник: deviantart.com @Ioruko
На японски думите „коса“ и „бог“ се произнасят по един и същ начин: ками. В сборника „Коджики“ – хроника на древните времена и класика в японската митология, божеството Изанаги изважда гребен от косата си и го използва, за да създаде светлина и да избяга от подземния свят. След това прическата му се превръща в гроздови зърна, за да разсее яростта, която го преследва. В най-старите легенди косата и нейните аксесоари притежават божествена сила.
Ако сте гледали японски филми на ужасите, вероятно сте забелязали, че духовете често имат един и същ външен вид: дълга, разрошена коса с небрежен вид. Когато косата не е поддържана, тя символизира страх и зло. Например във филма „Гняв“ (The Grudge) безкрайната черна коса е самостоятелен персонаж. Когато тя се появи, зрителят разбира, че предстои ужасяваща сцена. Така косата сама по себе си въплъщава обезпокоително присъствие.
Ако искате да научите повече за тези ужасяващи същества, прочетете нашата статия Юрей: истории за духове.
Ритуали и церемонии, свързани с косата
Ашитака. Източник: celebrity.fm
В Япония подстригването на косата е символично и е част от ритуал за преход. В началото на анимационния филм „Принцеса Мононоке“ на студио „Гибли“, Ашитака има дълга коса. Но след като е прокълнат, той разбира, че е обречен, и напуска селото си завинаги. За да отбележи този преход от живота към смъртта, героят отрязва косата си.
През периода Хейан жените са отрязвали кичури от косата си, за да докажат, че са верни на съпрузите си. Тази практика създава истински черен пазар, където е можело да се набави коса, за да се създаде фалшиво доказателство за вярност.
По време на церемонията Генпуку, ритуалът за преход към зрелостта (днес наричан Сейджин Шики), момчетата е трябвало да обръснат косата си отпред и на темето, за да приличат на самураи и по този начин да станат възрастни.
Традиционни аксесоари за коса в Япония
Аксесоарите са също толкова важни, колкото и косата, която украсяват. Японските жени отдават голямо значение на избора на своите Канзаши – великолепни традиционни фиби. Ето няколко примера:
- Хана Канзаши: цветни, носени от чиракуващи гейши. Те включват цветя, които се сменят според сезона или събитието. Тези фиби се поставят с Куши – японски гребен от дърво.
- Бон-тен: заоблени фиби. Имат по-голям размер и се поставят върху главата.
- Бира-бира: две пръчици, които се съединяват в кръгла пластина, украсена с малки пръстенчета, които звънят при движение или полъх на вятъра.
- Оги-бира: фибата включва тънки метални нишки. Всичко това прилича на красиво ветрило. Свързва се със стила „принцеса“.
- Когай: състои се от две части – меч (когай) и неговата кания, украсени в двата края. Често се продава с подходящ Куши.
- Ханагуши: Куши, украсен с копринени цветя. Тук може да се възхитите на техниката Цумами Канзаши, която се състои в сглобяване на квадратчета от плат, за да се оформят цветя.
- Хираучи: две фиби с кръгла и плоска декорация, закачени в задната част на прическата.
- Купол от Каноко: украсен с цветя или скъпоценни камъни. Често се носи от чиракуващи гейши.
- Тачибана: много цветен, с две сребърни фиби.
- Чиримен Тегара: триъгълен възел от плат, поставен в задната част на прическата.
В миналото благородните мъже също са имали свои собствени аксесоари за коса, като Канмури – копринена шапка, покрита с черен лак. Гребените също са много важни за японците. Например сумистите разполагат с четири стила дървени гребени Сукигуши, за да оформят своя традиционен кок. Той се завързва с връв Мотоюи и се довършва с крем Бинцуке, направен от лайка и восък.
Традиционни японски прически – гейши и самураи
Произход на самурайската подстрижка: Чонмаге
Чонмаге. Източник: Wikipedia
Самураите от периода Едо са имали разпознаваема прическа: чонмаге. Черепът е обръснат отпред и отгоре. Останалата коса отстрани се събира на кок, пълен със символика.
Ако сте фенове на поп културата, сигурно помните разтърсващата сцена от „Последният самурай“, в която един самурай бива подстриган насила, губейки прочутия си кок. Той е в сълзи и пада на земята, съкрушен от чувството за безчестие.
Въпреки че първоначално чонмаге е било измислено, за да облекчи войниците в броня от жегата, да стабилизира шлема им и да предотврати появата на въшки, то в крайна сметка се превръща в символ на самурайската душа. Този кок е бил символ на тяхната боеспособност, достойнство и статус.
Когато Япония се отваря към Запада и индустриализацията, самурайският орден е премахнат. Имперското правителство изисква дългите им коси да бъдат отрязани, за да се адаптират към западната култура.
Повечето благородни мъже са носили дълги коси, символ на тяхната изтънченост, събрани в Man Bun (мъжки кок). Дори днес чонмаге носи почетна конотация. Всъщност церемонията Данпацу-Шики се състои в отрязване на кока на сумистите, когато се пенсионират, тъй като това е привилегия, запазена за борците.
Дамски прически – стилове според социалния статус
Шимада. Източник: Wikipedia
Косата на японските жени никога не е била оформяна случайно. Тя отразява техния ранг, възраст и идентичност. Гейшите са могли да носят различни видове кокове Шимада в зависимост от ситуацията.
Шимада се е подреждал така: косата се връзва на конска опашка, която се прегъва в примка напред. След това се използват Канзаши, за да се фиксира и украси косата. През нощта гейшите са поставяли главата си върху малка дървена поставка, за да не развалят прическата си. Техният кок е еволюирал, преминавайки от стила Хього, където косата е увита около конската опашка, към стила Когай Маге, където кичурите са събрани във формата на осмица около кока.
Цубуши е бил доста плосък и използван от по-възрастните жени, а Варешинобу е бил за чиракуващите гейши. Мару Маге е бил запазен за омъжените жени, а младите японки са носили кичури на челото си, наречени Маегами. Преди модата на коковете, косата се е носила дълга и пусната в стил Тарегами.
Това изобилие от терминология само по себе си отразява значението на прическата в Япония. Различаваме например косата над челото Мае Гами, косата на врата Табо, косата отстрани на лицето Бин и накрая кока Маге.
Hime cut. Източник: Wikipedia
В наши дни само сумистите и актьорите в Кабуки носят традиционното чонмаге. Мъжките кокове (Man Bun) се завръщат на мода при мъжете, а Hime Cut (прическата на принцесите) на благородните жени от периода Хейан днес е много актуална. Косата е по-къса при ушите, което оформя два очарователни бретона отстрани. Някои традиции са вечни!
