Японското изкуство, едновременно фино и духовно, е наистина завладяващо. В Страната на изгряващото слънце Кодо (пътят на тамяна) остава върхът на изтънчеността, редом с икебана (пътят на цветята) и Чадо (чаената церемония).
Кодо е традиционно японско изкуство, което се състои в оценяване на ароматни дървета според древен, строго кодифициран ритуал. Първоначално използван в религиозен контекст, тамянът успява да плени обонянието на аристократите.
Правилата на Кодо са изключително трудни и изискват дългогодишен опит, за да бъдат усвоени перфектно. Така изкуството на тамяна, съчетаващо литературна култура и обонятелно преживяване, остава рядко и ценно.
Японският тамян – древно традиционно изкуство
„Ко“ 香 означава „аромат“ или „тамян“, а „до“ 道 – „път“. Така „Кодо“ 香道 може да се преведе като „Пътят на ароматите“. В Япония тамянът се използва повече от хиляда години. Ароматното дърво първоначално събужда интереса на благородниците и самураите, преди да се разпространи сред средната класа.
📖 Историята на тамяна в Япония
Тамянът се появява преди повече от 6000 години в Близкия изток с първите големи цивилизации на Египет и Месопотамия, но достига до архипелага едва през 6-ти век. Ароматните дървета не са съществували в Япония и са идвали основно от Индия. Внесен от Китай заедно с будизма, тамянът започва да се използва за религиозни церемонии, преди да бъде оценен заради своя опияняващ аромат и лечебни свойства.
🌳 Легендата за японския тамян
Нихон Шоки (древен летопис за историята на Япония) описва използването на ароматно дърво, изгорено през 595 г., по времето на императрица Суйко. Легенда разказва, че дънер от агарово дърво бил открит на брега на Аваджи – остров близо до залива Осака. След като дървото било изгорено, ароматът бил толкова възхитителен, че островитяните решили да го поднесат на императорския двор. В чест на ароматното дърво бил издигнат малък шинтоистки храм.
🧘♂ Ролята на будизма
Краят на 6-ти и началото на 7-ми век са белязани от възхода на будизма в Япония под влиянието на принц Шотоку. Точно както чаената церемония и икебана, религията изиграва основна роля в традиционното изкуство Кодо. Тамянът служел като дар за божествата и имал пречистваща роля в будистките ритуали. Ценните дървета били внасяни от Китай за производството на тамян, което поставило началото на местен занаят на архипелага.
👃 Ароматните дървета в Двора
По време на периода Хеян (794–1185 г.) тамянът бил много популярен в Двора и се организирали състезания по обоняние за разпознаване на есенции. Ароматните смоли се използвали за забавление, но и за парфюмиране на дрехите.
↗ Възходът на тамяна през периода Муромачи
По-късно, през периода Муромачи (1336–1573 г.), тамянът престава да бъде привилегия само на Двора и се разпространява сред висшите и средните класи на японското общество. Изгарянето на ароматни дървета се превръща в белег за престиж и употребата му става редовна. Освен това самураите имали навика да напояват шлемовете и броните си с тамян като ритуал за пречистване, за да се чувстват по-силни в битка.
През същия период ценните ароматни дървета са класифицирани по поръчка на шогуна Ашикага Йошимаса. Установени са правилата на играта, които поставят началото на изкуството Кодо. Приборите, използвани за церемонията (Кодогу), били украсени със злато и издигнати до върха на изтънчеността. Различават се две школи, които поддържат преподаването на Кодо от векове: Оие-рю, основана от Санетака Санджониши, японски аристократ от периода Муромачи, и школата Шино-рю, създадена от майстор Шино Шошин. Първата е по-фокусирана върху изкуството и поезията, докато втората е много по-формална.
Аваджи – островът на ароматите
Производство на тамян на остров Аваджи. Източник: awaji-encens.jp
Остров Аваджи развива занаятчийското производство на пръчици тамян от 1850 г. и днес представлява 70% от японското производство. Ароматните дървета, произведени на острова, са особено известни със своето качество и там може да се намери голям избор от аромати. Японският тамян се изработва от дървесни прахове (сандалово дърво, алое…), растения, подправки и аромати.
Ко-ши (майсторите на аромати) поддържат древно ноу-хау, обхващащо всичко – от състава на сместа до финиширането на пръчици и сушенето на смола. Забележително е, че силните ветрове на остров Аваджи позволяват идеално изсъхване на тамяна.
Японският тамян днес
По време на епохата Едо и ерата Мейджи тамянът губи своята популярност. Преди около сто години обаче великият майстор Кито Юджиро успява да възроди успеха му. След период на изолация Япония се отваря към света. Вдъхновен от западната култура на парфюмите, майсторът-парфюмерист постига гениален успех, създавайки майничи ко (ежедневен тамян). Днес японският тамян с флорални, пикантни или дървесни нотки е много известен по целия свят.
Пътят на тамяна или изкуството да „слушаш“ ароматите
В изкуството Кодо ние „слушаме“ ароматите. Прочетохте правилно… японците не помирисват, а „слушат“, защото практиката Кодо изисква използването на всички сетива, за да се улови финесът на ароматите.
Протичане на церемонията с тамян
Много тържествена, артистичната практика Кодо изисква голяма концентрация. Ритуалът се провежда върху татами и в златна тишина. Майсторът на тамяна се движи бавно и сяда. След това внимателно изважда всички необходими за церемонията материали. Всички негови движения се извършват в прецизен ред и с изключителна строгост. Лакираните прибори, дървените въглища, пръчици, преси за пепел и т.н. се манипулират с голямо уважение и деликатност.
Майсторът след това поставя малко парченце тамян върху миниатюрна слюдена подложка. Кадилницата съдържа пепел, украсена с шарки, и въглен като гориво (или жарава от бамбук). Така тамянът се нагрява и не гори директно, за да не се променят ароматите.
„Слушането“ на тамян се практикува в Япония от векове… Източник: Sam Peet / Culture Trip
В състояние, близко до медитация, участниците, седнали в квадрат, си подават кадилницата. Всеки от тях на свой ред вдишва дима от дърветата, представени от майстора на Кодо. Извършвайки прецизен жест, те „слушат“ ароматите, излъчвани от изгорените дървета, и се опитват да запомнят техните нотки. След като всички контролни тамяни са представени, майсторът подава други дървета, които участниците трябва да идентифицират.
🤔 Играта на есенциите: ще успеете ли да ги разпознаете?
Играта с пет вида тамян се нарича Генджико, докато тази с три вида дървета се нарича Саншуко. Съществуват шест вида дървета или риккоку, съответстващи на шест различни страни (Кяра, Ракоку, Манака, Минабан, Сасора и Сумотара). Също така има пет вкуса или гоми (горчив, сладък, солен, пикантен, кисел). Необходими са години опит, за да се разпознаят перфектно фините разлики.
👁️ Философията на Кодо
Кодо не е просто игра, която се състои в отгатване на аромати и развиване на обонянието. Празнуването на ароматите е истинско духовно преживяване, изпълнено с поезия, което събужда сетивата и отпуска тялото и ума.
👌 10-те добродетели на пътя на ароматите
Според вярванията практиката Кодо носи ползи като по-добра концентрация, чувство за хармония, спокойствие или дори пълноценност. Ето 10-те добродетели, които се приписват на церемонията с аромати.
- Стимулира сетивата
- Пречиства тялото и ума
- Изчиства умствените замърсявания
- Изостря духа
- Бори се със самотата
- Успокоява стреса
- Приятен е дори в изобилие
- Действа дори в малки количества
- Съхранява се добре
- Използва се често
Кодо остава рядко и привилегировано традиционно изкуство, тъй като ценните дървета са много скъпи. Също така е необходим голям опит, за да се овладее това изкуство. Това обаче не пречи на японския тамян да бъде ценен по целия свят заради своята забележителна финес.
