Ако трябва да дадем кратко и ясно определение за чаената церемония, бихме могли да кажем, че това е изключително кодифициран ритуал, по време на който малка група хора се наслаждават на купа чай матча 🍵, внимателно приготвен от чаен майстор. Но да се спрем само дотук би било твърде повърхностно.
Чаената церемония се нарича Chanoyu на японски, което буквално означава „гореща вода за чай“. Този културен ритуал произлиза от нещо много по-мащабно – философия и дисциплина, известни като Chadô или Пътят на чая.
За да разберете наистина какво представлява чаената церемония, ви каним да разгледате нашата статия. Откривайки историята на чая в Япония, основателите на церемонията и принципите на Пътя на чая, ще можете да усетите цялата дълбочина на това традиционно японско изкуство и да разберете по-добре японския манталитет. Приятно четене! 😊
Кратка история на чаената церемония в Япония
Преди да преминем към същината, е необходимо да направим малък исторически преглед, за да разберем откъде идва чаят, каква е ролята му в японската култура и как се е развивал през годините.
За начало, нека вземем нашата машина на времето и да се върнем в 4-ти век. По това време първите семена на чай са пренесени в Япония от китайски будистки монаси (двете страни тогава са били в много добри отношения, което е благоприятствало обмена).
Когато Япония започва сама да отглежда свои собствени чаени растения, консумацията на тази напитка е била запазена основно за будистките монаси с лечебни цели. Малко след това чаят е възприет от благородниците и самураите, които имали навика да пият чаша чай всеки път, когато посещавали манастир. До 1192 г. чаят е бил рядка и ценна стока.
През 12-ти век чаят матча – зелен чай, стрит на прах – се появява в Китай. Монахът Мьоан Ейсай, основател на дзен будизма, въвежда чая матча в Япония след пътуване до Китай, където изучавал философия и религия. Ейсай е първият, който твърди, че консумацията на чай е ефикасно средство срещу болести. Чаят матча придобива голям успех в Япония и постепенно заменя обикновения зелен чай.
Трябва да почакаме до 16-ти век, за да се разпространи консумацията на чай на всички нива на японското общество. По същото време трима монаси поставят основите на чаената церемония, която дотогава все още следвала китайските правила и формалности.
Мурата Шуко (1422-1503), наричан бащата на чаената церемония, е първият, който прави паралел между дегустацията на чай и медитацията. Този дзен будистки монах посвещава живота си на изучаването и усъвършенстването на чаената церемония. Благодарение на него богато украсените прибори от китайски произход са заменени с по-прости прибори. Тази идея е възприета от монаха Такено Джо (1504-1555).
И накрая, основната концепция на чаената церемония е развита от най-известния чаен майстор, Сен но Рикю (1522-1591). Той е този, който формулира четирите основни принципа на този ритуал: Wa за хармония, Kei за уважение, Sei за чистота и Jaku за спокойствие.
Засега историята представя чаената церемония като ритуал, практикуван от мъже, монаси и самураи. Но тогава, бихте попитали, защо първият образ, който ни идва наум, когато споменем този ритуал, е образът на жена или гейша?
По време на ерата Мейджи (1868-1912), докато войнската класа постепенно изчезва, правителството решава да вдъхне нов живот на чаною, като го включва в училищната програма на младите момичета и в обучението на майко, за да станат гейши. В Япония принципите на чаената церемония все още се изучават, по-специално в рамките на три школи по чадо, основани от тримата правнуци на Сен но Рикю. Днес майсторите на церемониите са по-често жени, отколкото мъже.
Пътят на чая
Пътят на чая или чадо често се бърка с чаената церемония. Последната може просто да се определи като момент на споделяне, основан на смирение и удоволствие, докато Пътят на чая съответства на по-широка идея, дисциплина или начин на мислене.
Първоначално чаената церемония идва от Китай и е възприета от японците заедно с напитката. Китайският ритуал обаче е бил много сложен, с богато украсени прибори, и за Сен но Рикю този лукс не съответствал на японския манталитет. В известен смисъл той „японизира“ този ритуал, като го базира на нов принцип – ваби или елегантна простота.
„Чаят не е нищо друго освен това: да се свари вода, да се приготви чай и да се изпие подобаващо, няма нищо друго за знаене.“ – Сен но Рикю
Пътят на чая позволява да се разбере японското състояние на духа, да се улови самата същност на японската култура – свят, в който висшата изтънченост съжителства с крайната простота.
Пътят на чая е едновременно изкуство и философия, един от многото пътища, които съществуват за постигане на себеизразяване и духовно спокойствие. Въпреки че тази дисциплина не е религиозна в строгия смисъл на думата, тя не може да бъде отделена от дзен философията.
В заключение, изучаването на чадо позволява да се отворим към много други пътища за себеизразяване, други форми на изкуство, които водят човека на духовно пътешествие. Всъщност чаената церемония включва изкуството на цветната композиция, изкуството на керамиката, изкуството на калиграфията, но също и гастрономическото, архитектурното и облеклото изкуство. Ще разберете за какво говорим в следващата част на тази статия.
„За да утолиш жаждата си, трябва да пиеш вода. За да разсееш грижите си, виното е полезно, но за да избистриш ума си, чаят е несравним…“ – Лу Ю
Мястото на чаената церемония
Ритуалът на чая в Япония се провежда в скромен павилион (чашицу), разположен сред градина. Стаята, в която се провежда ритуалът, не е много голяма, тя е около 7,5 м² (т.е. четири и половина татамита). Входната врата (нигиригучи) е много ниска и принуждава гостите да се наведат, за да влязат, като знак на смирение.
В павилиона декорът е трезвен и изчистен, но внимателно подготвен от домакина преди пристигането на гостите. В ниша (токонома) на стената е окачен свитък (какемоно) до цветна композиция (чабана), поставена в керамика. Тези два елемента трябва да бъдат съчетани и в хармония със сезона. Свитъкът може да бъде калиграфия, картина или поема; той позволява на гостите да разберат темата на церемонията.
Чаят матча
Както вече разбрахте, няма чаена церемония без чай матча.
Чаят матча, както видяхме по-горе в текста, е зелен чай, счукан между два камъка, за да се превърне в прах, но това не е какъв да е зелен чай.
Няколко седмици преди прибирането на чаените листа храстите се покриват, за да бъдат защитени от слънцето. Листата, лишени от светлина, стават по-малки и по-тъмни, защото се обогатяват с хлорофил и аминокиселини. Тази стъпка позволява да се смекчи естествената горчивина на чая. След прибирането на реколтата листата носят името тенча. Те се обработват с пара, след което се смилат бавно и фино, за да се получи фин прах на име матча.
Прахът от чай матча се разбива с гореща вода, за да се получи пенеста напитка, много различна от обикновените напитки от зелен чай, получени след запарване на листата.
Протичане на церемонията
За да води церемонията според правилата на изкуството, чаеният майстор трябва да спазва седемте правила на Пътя на чая, продиктувани от Сен но Рикю:
- Приготви вкусна купа чай
- Постави дървените въглища така, че да могат да затоплят водата
- Подреди цветята така, както са в полетата
- Напомняй за прохладата през лятото и за топлината през зимата
- Изпреварвай времето във всяко нещо
- Подготви се за дъжд, дори ако не вали
- Обръщай най-голямо внимание на всеки от твои гости
Чаената церемония в пълната си версия може да продължи до 4 часа. Този ритуал е замислен като интимен, затова майсторът на церемонията никога няма да покани повече от 5 души едновременно. Протичането на церемонията може да бъде различно според региона, сезона или часа на деня, но обикновено следва едни и същи етапи.
Преди всичко трябва да знаете, че домакинът и гостите трябва да бъдат облечени в кимоно (или поне в трезвено облекло за гостите). Традицията повелява гостите да носят малко ветрило (сенсу) и традиционна японска хартия (кайши).
Етап 1: Гостите са посрещнати на входа на градината от домакина (или чаения майстор), който ги поздравява мълчаливо. Те минават по малка пътека, която води до чаения павилион, и по средата на пътя гостите трябва да измият ръцете си и да изплакнат устата си на малък извор с чиста вода, за да се пречистят от външния свят.
Етап 2: Гостите изчакват домакинът да им даде знак, за да ги покани вътре в павилиона. За да влязат, гостите преминават през много ниска врата, което ги принуждава да се поклонят в знак на смирение и уважение към домакина. Обувките, разбира се, се оставят отвън. След като влязат, гостите могат да се възхитят на трезвената декорация, подредена от домакина преди тяхното пристигане. След като отделят време да наблюдават стаята и да почувстват спокойствието и хармонията, които царят там, гостите ще коленичат директно върху татамито. Те поставят пред себе си затвореното ветрило, успоредно на коленете си, за да очертаят своето пространство.
Етап 3: В пълната версия майсторът сервира леко ястие (кайсеки), което завършва с пасти и сладкиши (вагаши). Гостът използва хартията кайши, дебела японска хартия, за да вземе сладкишите.
Етап 4: Сърцето на чаената церемония най-после може да започне. Майсторът носи приборите, необходими за приготвянето на чая матча, и ги подрежда около себе си. Докато водата се затопля в чугунения чайник (кама), майсторът символично почиства приборите с копринена кърпа (фукуса). Никой не говори, чува се само шумът на приборите. Майсторът изплаква купата за чай (чаван) и бъркалката от бамбук (часен) с гореща вода.
Етап 5: С бамбукова лъжичка (чашаку) майсторът взема прах от чай матча, който поставя в купата. Добавя гореща вода, след което разбива сместа с часена, докато получи пенеста напитка.
Етап 6: След като чаят е приготвен, майсторът поднася купата на почетния гост. Последният хваща купата с две ръце, поздравява втория гост, след което вдига купата към домакина в знак на уважение. Трябва да знаете, че купата е важен елемент в церемонията. Изработена от керамика, този предмет има украсена страна и неутрална страна. Преди да пие, гостът трябва да завърти купата в ръцете си, така че украсената страна да бъде видяна от всички. Да се пие от страната на украсената част е грешка, която в никакъв случай не трябва да се допуска. След като почетният гост изпие своите три глътки, той предава купата на втория гост, който прави същото. Купата преминава от ръка на ръка, докато всички гости не изпият по три глътки, след което се връща в ръцете на първия гост. Той отделя време да се възхити на купата, нейната форма, нейните рисунки и нейните несъвършенства, преди да я върне на майстора.
Етап 7: Майсторът старателно измива приборите и ги представя един по един на гостите. Последните могат тогава да се възхитят на елегантната простота на всеки прибор и да попитат за техния произход.
Етап 8: Домакинът изпраща гостите си навън и ги поздравява мълчаливо. За финал той разваля цветната композиция, сваля свитъка и се уверява в чистотата на мястото. Чаената церемония е приключила.
