Често погрешно бъркана с куртизанка, гейшата се определя от практикуването на традиционните японски изкуства. Тя продава таланта си, за да прави компания и да забавлява богати бизнесмени по специални поводи като банкети или престижни вечери. Танц, музика, разговор — гейшите събират в себе си артистични и социални качества. Отличават се с изтънчеността, общата си култура и красотата си.
Открийте загадъчния и чувствен свят на гейшите и ролята им в съхраняването на вековните традиции.
❔ Значение на японската дума „гейша“
Думата „гейша“ се състои от два йероглифа, които могат да се преведат като „изкуство“ и „човек“. Буквално означава „човек, който практикува изкуствата“. Гейшата е преди всичко японска артистка. Тя притежава основните умения да забавлява клиентите си, като същевременно пази предадените от предците традиции. Със своята finesse и сила гейшата е част от света на цветята и върбите (karyūkai).
Чиракуваща гейша (майко) в дом на гейши (окия) под надзора на „майката“ (окасан).
🌸 Произход и развитие на професията гейша
Идеята за артистична муза се появява за първи път през 794 г. по времето на император Камму, който поканил танцьорки, за да забавляват
самураите и воините. Именно това съчетание на изкуство и забавление поражда по-късно гейшите, каквито ги познаваме днес.
Тенденцията се развива през ерата Едо в тогавашната столица на Япония. Малко по малко танцьорките развиват и други таланти като пеене, поезия, класическа музика и изкуството на разговора. Често са канени на банкети (дзашики) като придворни дами, за да сервират саке и да забавляват благородната клиентела.
Знаете ли, че първите официални гейши са били мъже? След това много жени, наричани онна гейша, се присъединяват към занаята, докато стават мнозинство. Едва от 1800 г. професията става изключително женска.
С течение на годините професията гейша е официално призната и се налага много строг кодекс на поведение. Развитието на професията е свързано с появата на чайните домове.
Снимки на гейко в храма Рюхонджи. ©kyoto flowertourism/Flickr.
Докато през периода Едо и чак до Втората световна война са били стотици хиляди, гейшите стават все по-редки. През XIX век вече са само 15 000, а днес едва се броят около 200, главно в квартал Гион.
Всъщност по време на войната правителството затваря „цветните градове“, за да наеме гейшите във фабриките. Освен това младите момичета вече са длъжни да завършат прогимназията, преди да поемат по този път.
Макар броят на професионалистките да е намалял драстично в сравнение с онова време, изглежда, че има нов подем благодарение на медиите. Така броят на чиракуващите гейши (майко) расте.
👉 Ролята на гейшата
Гейшата, наричана още гейко, е домакиня, която владее традиционните японски изкуства. Всеотдайна към страната си, тя сама въплъщава японския фолклор и култура с изтънченост и елегантност. Външният ѝ вид е безупречен — съвършена естетика, изработен грим, безукорен кок, японско копринено кимоно и ветрило, което борави майсторски.
Гейшата владее танците, пеенето и музиката. Свири на шамисен (струнен инструмент) и на тайко (барабан). Чайната церемония, игрите, поезията, калиграфията и изкуството на разговора нямат тайни за нея. Освен това общата ѝ култура е особено богата. Накрая, до XX век гейшата е смятана за посланичка на модата.
Тези домакини притежават всички необходими качества, за да ви поднесат превъзходни мигове, като същевременно очароват и очите, и духа ви. Работят главно в чайните домове (очая) и ресторантите, където оживяват банкети и забавляват заможни клиенти.
Приобщени към кръговете на влиятелните мъже и пазителки на японските обичаи, те играят важна роля в обществото. Освен това професията е много уважавана в Страната на изгряващото слънце, където компанията на гейша остава голяма привилегия.
🙈 Бъркане между гейша и проститутка
Ако по разширение гейшите бъдат сведени до проституция, особено в представите на западняците, тази практика е официално изключена от професията от XVIII век.
Объркването идва от няколко фактора. Първо, гейшите и проститутките са делели едни и същи квартали — кагай, или улици, посветени на удоволствията. Също като куртизанките, те са посещавали същите чайни домове, обслужвайки богата клиентела.
Макар първоначално да са изключени от занаята, сексуалните услуги са били възможни. Тогава, през ерата Едо, е било обичайно те да се допускат или дори девствеността на гейшите да се продава на висока цена.
От друга страна, някои проститутки от висок ранг са се обличали и гримирали по сходен на гейшите начин.
Накрая, медиите допринасят за разпространението на предразсъдъците чрез литературни и филмови произведения като Мемоарите на една гейша.
Както и да е, проституцията не е част от функциите на днешните гейши.
✍ Обучение на гейшата
Не всеки, който поиска, става гейша. Макар много японски момичета да мечтаят да станат гейши, професията изисква поне 5 години обучение и много строго чиракуване.
Едно време малките момичета постъпвали в домовете на гейши (окия) още на 6-годишна възраст. За щастие тази епоха е отминала. Всъщност, за да станеш гейша, трябва да си на най-малко 15 години и да си завършил прогимназията.
Снимки на майко в храма Рюхонджи. ©kyoto flowertourism/Flickr.
В продължение на 5 години ученичките гейши (майко) усвояват всички правила на поведение, свързани с професията. Изучават правилата на благоприличието, изкуството на обличането и гримирането, начина на стоене, движение и елегантно сядане. Не ви ли напомня малко за конкурс за красота?
Учат се и на традиционните изкуства като танц, пеене, сервиране на чай, аранжиране на цветя или литература. В края на обучението си гейшите блестят във всички артистични области.
Майко придружават гейко в ежедневието им и на срещите им. Поддържат силна връзка с по-възрастната си наставница и се учат да намерят място в много затворената общност на буржоазията.
👘 Кодекс на поведение на гейшите
Много правила уреждат живота на гейшите. Всъщност задължението им към изтънченост ги принуждава да контролират всяко свое движение, за да спазват този много строг кодекс. Така младите жени не са свободни да ходят където пожелаят, нито да правят каквото искат, защото са длъжни да следват съвсем точни критерии, съобразени с традициите.
Домът на гейшите
Обикновено гейшите живеят в окия на цветните квартали (ханамачи) в Киото. Тези домове се състоят от една майка (окасан) и няколко гейши, които живеят под един покрив, понякога с персонал, помагащ в кухнята или при домакинската работа. Окасан възпитава младите момичета и ги взема под крилото си по време на обучението им.
Гледайте във видео как се приготвя една гейко:
<
Традиционен грим
Гейшите, и по-специално майко, имат много разпознаваем грим. Лицето е покрито с бяло с помощта на оризова пудра, напомняща японските маски. Устата е частично оцветена в червено. Погледът е подчертан с черно, с червени щрихи в ъгълчетата на клепачите и по веждите. Някои гейши боядисват зъбите си в черно (едно време знак за красота в Япония). Съгласни сме, вкусовете са субективни 😅
Гримът на по-опитните гейши е по-семпъл, за да разкрие естествената им красота, и за разлика от майко, която оставя горната си устна бяла, оцветена е само тя — знак за изкусна гейша.
Прическа
Носят дълги черни коси, вдигнати в традиционен кок, закрепен с фиби и украсен с цветни орнаменти. В наши дни повечето гейши използват перука, за да не увреждат косата си и да постигнат безупречен резултат без много усилия. Прическите на утвърдените гейши са по-малко сложни от тези на майко.
Облекло
Всеки детайл от облеклото издава опита и ранга на гейшите. Трябва да знаете, че някои носии тежат над 20 кг! Майко носят цветно традиционно кимоно с широк, много бляскав колан (оби), докато гейко се появяват в по-семпло облекло с по-сдържани шарки. Сандалите, или гета, имат по-дебели или по-тънки подметки от дърво. Те показват ранга на гейшата, също както цветът на каишките.
Типичен ден на една гейша
През деня гейшата развива артистичните и културните си умения, за да бъде винаги на висота. Прекарва и много часове в грижи за външния си вид. В края на следобеда тя се отправя дискретно към чайните домове по малките улички, за да посрещне заможни бизнесмени.
📌 Практически въпроси: как да срещнете гейши
При следващото си пътуване до Япония искате ли да срещнете гейша, за да се потопите във японския фолклор и да разгадаете японския мит? Първо, знайте, че тези домакини са станали много редки, но все пак можете да зърнете някоя, особено в квартал Гион, където живеят.
Къде могат да се видят гейши?
Гейши и майко се срещат основно в Киото, и по-точно в ханамачи като Гион, Понточо, Камишичикен и Миягавачо.
Ако можете да си го позволите, препоръчвам ви да резервирате услугите на гейша чрез чайна, ресторант или хотел. Понякога са нужни добри връзки, за да успеете, защото повечето клиенти се избират по препоръка.
Иначе понякога можете да ги срещнете, докато се разхождате в Гион вечер, когато гейшите отиват на мястото на работата си или приключват работа.
Възможно е също да видите представление на гейши при публични или туристически изяви. Ако старата столица не е по пътя ви, можете да ги зърнете и в ханамачи на Токио в Асакуса, Шимбаши или например в квартал Кагурадзака.
Цена на една гейша
Трябва да знаете, че цената е много висока. Всъщност пригответе минимум 2000 до 8000 йени за представление и три пъти повече за частна услуга. Освен това ще получите сметката малко след вечерта. Не забравяйте, че това е голяма привилегия и че тази домакиня ще ви поднесе магически миг, който ще помните дълго.
Отсега нататък знаете всичко за гейшите и техните тайни. Истински артистки, тези красиви и талантливи жени продължават да пленяват въображението на японците и на туристите. Кой знае, може би ще имате късмета да срещнете някоя при следващото си пътуване до Япония?
