Голямата вълна край Канагава, емблематичното произведение на японския художник Хокусай, няма нужда от представяне. Като прочута японска гравюра, тя очарова множество артисти от цял свят още от създаването си.
Японските гравюри са тясно свързани с укийо-е – художествено движение, чиято същност е да пресъздаде преходността на „плаващия свят“, в който живеем. Тези творби са част от богатството на традиционното японско изкуство.
Наистина ли познавате историята и значението на тази гравюра? Като почитатели на Япония, ние сме тук, за да научим малко повече за това велико произведение и да (пре)открием тайните на неговия успех. Приятно четене 😊
Хокусай – големият майстор на японската гравюра
Със сигурност сте чували за този известен японски художник, прочут със своите серии от пейзажи. Роден през 1760 г. в Едо, старата столица на Япония, Кацушика Хокусай е творец, познат в целия свят. Като илюстратор, живописец, гравьор и автор, той е смятан за най-великия майстор на японската гравюра. В творбите си той често изобразява елементи от природата, които интерпретира с известна духовност, произтичаща от будизма. Хокусай е и бащата на мангата, което означава „спонтанни скици“. Той живее до 1849 г., когато умира на 89-годишна възраст, и именно в края на живота си създава най-красивите си творби.
От ляво на дясно: портрет на Хирошиге; гравюра от Харунобу Сузуки; портрет на Хокусай.
Но знаете ли какво представлява гравюрата? Това е изображение, получено чрез техника на дърворезба, базирано на рисунка с туш. Този процес включва артист, който създава дизайна, гравьор, който изрязва релефите върху дървена дъска, и печатар, който нанася мастило върху хартия, използвайки гравюрата. Идеята е била творбата да се възпроизвежда в големи количества на много достъпна цена. Тази традиционна техника първоначално е била черно-бяла, докато през 1765 г. не се появяват цветните гравюри на Харунобу Сузуки.
Укийо-е – едно популярно изкуство
Японско художествено движение 🎨, което обхваща гравюрите и неакадемичната живопис от XVII до XIX век, укийо-е означава „картини на плаващия свят“ (укийо). Това течение носи будистка конотация, изразяваща нестабилната и илюзорна реалност, към която не бива да се привързваме. То също така представя философията за живеене в настоящия момент и света в постоянно движение.
Исторически контекст на укийо-е
По това време Япония преминава през политика на изолация, наложена от шогуните след дълъг период на гражданска война. Това е времето на упадък на военната аристокрация и възход на новата буржоазия. Установява се атмосфера на мир и изкуството разцъфтява – то трябва да се адаптира към тази нова публика. В отговор укийо-е отразява интересите на тази социална класа, като изобразява сцени от ежедневието – от куртизанки до актьори от известния театър Кабуки и сумо борци. Укийо-е е известно и със своите еротични сцени (шунга), които са били цензурирани от тогавашната власт.
През XIX век Хокусай и Хирошиге заобикалят цензурата, наложена от властите, като поставят началото на нов стил: изобразяване на известни пейзажни гледки (мейшо-е) в хоризонтален формат. Тези двама артисти улавят нарастващия интерес на населението към природата и революционизират облика на японските гравюри.
Анализ на „Голямата вълна край Канагава“
Най-известното произведение на Япония, „Голямата вълна край Канагава“, наричано просто „Вълната“, е дърворезба, създадена през 1831 г. от Кацушика Хокусай. Художникът е бил на 70 години, когато създава тази творба, и това е неговата най-популярна гравюра. Като първа част от серията „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи“, тя олицетворява същността на изкуството укийо-е.
🛶 Морето и рибарите край Канагава
В тази композиция се отличават три елемента: морето, лодките и планината. На преден план можете да видите две вълни, които носят три лодки край бреговете на Канагава. Лодките вероятно са „ошиокури-буне“, използвани за превоз на стоки към столицата през епохата Едо. Първата вълна е по-малка и формата ѝ е ехо на планината Фуджи, докато втората изглежда огромна и заема повече от половината картина. Предполага се, че това е гигантска вълна в открито море (голямата окинами). Ако се вгледате внимателно, ще видите „куки“ като нокти на чудовище, които придават враждебен характер на тази разбиваща се вълна, готова да погълне рибарите.
🗻 Планината Фуджи от различен ъгъл
На заден план можете да видите планината Фуджи, емблемата на Япония, която е фокусната точка на колекцията „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи“. Необичайно е тази национална икона да бъде поставена на заден план. Известният вулкан изглежда изключително малък пред тази непропорционална вълна. Лично аз смятам, че Хокусай е подчертал известна провокация към този обект на всеобщо възхищение.
✍ Подписът на Хокусай
Горе вляво на композицията се появява подписът на Хокусай и картуш с името на серията: „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи / Край Канагава / Под вълната“. Трябва да се отбележи, че артистът е използвал четири различни подписа по време на създаването на тази колекция.
☯ Интерпретация на „Вълната“ на Хокусай
Върху картината „Голямата вълна край Канагава“ можете да забележите допълването между земните и небесните елементи. Бушуващото море в контраст с тихото и спокойно небе напомня за философията Ин-Ян. По същия начин синият доминиращ цвят на морето е смекчен от неговия допълващ цвят: жълтото на небето. Резултатът е перфектен баланс в композицията.
Ефимерният характер и силата на природата носят будистки и шинтоистки конотации. Можем да си представим, че творбата на Хокусай изразява уязвимостта на човека пред лицето на всемогъщата и непредсказуема природа.
„Вълната“ и нейните западни влияния
Художникът се е вдъхновил от западни тенденции, които до голяма степен допринасят за успеха на творбата. Сред тези влияния отбелязваме перспективата с наслояване на няколко плана и пруското синьо.
Пруско синьо – модерен цвят
Пруското синьо заема 20% от творбата и ѝ придава цялата ѝ мощ. Наричано още берлинско синьо, това е тъмносин пигмент, който клони към зелено. Изобретено в Германия, то е внесено от Холандия за създаването на творбата на Хокусай. Това е модерен цвят, който внася ново измерение в укийо-е и се запазва сравнително добре във времето.
Влиянието на японизма на Запад
С отварянето на Япония към света през епохата Мейджи, местното население постепенно губи интерес към гравюрите в полза на западните стоки. Обратно, японското изкуство и цивилизация очароват и влияят на множество европейски артисти, като например художниците от школата в Понт-Авен. Това е явлението, наречено японизъм.
В опозиция на класицизма, импресионистите се впускат в нови естетически избори, определяни като „японески“. Ярките цветове и простите форми са на почит. Така именно Западът възражда успеха на гравюрите. Освен това артистът, който най-добре въплъщава виртуозността на това изкуство, е Хокусай.
Феликс Бракмон, художник и гравьор, е първият, който се вдъхновява от рисунките на японския майстор, като ги интегрира в своите предмети на изкуството. По-късно „Вълната“ на Хокусай вдъхновява много западни артисти като Ван Гог, Писаро, Сезан, Гоген, Моне…
Импресионистите споделят с японското изкуство своя вкус към природата и преходността на нещата. Така някои художници притежават големи колекции от гравюри. Постимпресионистите и групата „Наби“ вероятно са се вдъхновили от контурните форми, ярките нюанси и смелите кадрирания. Влиянието се разпростира и отвъд живописта. Освен това Клод Дебюси, известният френски композитор, използва „Голямата вълна край Канагава“ на корицата на своята партитура 🎼 през 1905 г.
Днес можем да открием екземпляри от този шедьовър в няколко музея по целия свят: Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк, Британския музей в Лондон, Националната библиотека, музея „Гиме“ в Париж или дори в къщата на Клод Моне в Живерни. Японските гравюри произхождат предимно от частни колекции от XIX век.
„Вълната“ е обект на многобройни артистични или маркетингови преработки. Знаехте ли, че тя дори става източник на вдъхновение за логото на Quiksilver заради връзката си със сърфинга (вълната) и сноуборда🏂 (планината)?
От ляво на дясно: адаптация от Дан Крету; адаптация за повишаване на осведомеността относно замърсяването на океаните; лого на Quiksilver.
