Сред най-впечатляващите японски изкуства, традиционният японски театър заема централно място.
Японският театър е форма на танцово и певческо изкуство, произлизаща от религиозни ритуали, местни традиции и народни забавления. Това сценично изкуство, признато за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, се състои от няколко жанра: Кабуки (популярна форма), Но (драматичен театър), Кьоген (комедийна версия) и Бунраку (куклен театър).
Нека разгледаме по-отблизо това изключително традиционно забавление в Страната на изгряващото слънце.
🎭 Кабуки: популярният японски театър
Появил се в началото на 17-ти век, Кабуки е традиционният народен театър. Тази форма на епично представление е високо ценена в Япония още от епохата Едо и привлича широка публика.
Нишизаки Сакурако и Бандо Коджи в пиесата Кабуки “Yoshino Mountain”
Произход на Кабуки
Йероглифите „ка“ 歌, „бу“ 舞 и „ки“ 伎 означават съответно „песен“, „танц“ и „техническо умение“. Самата същност на Кабуки идва от авангардния дух, който е характеризирал тази артистична форма по онова време. В миналото актьорите в Кабуки са били смятани за ексцентрици, за „луди“, които се обличат странно (kabuki-mono).
През 1603 г. известната танцьорка Окуни прави първото представление на Кабуки в Киото… забавление, което бързо става популярно. Въпреки това, пиесите често са били изпълнявани от проститутки и Кабуки бързо започва да се асоциира с разврата. Изправен пред тези крайности, шогунатът Токугава забранява присъствието на жени на сцената през 1629 г. Оттогава професията на актьор в Кабуки е запазена изключително за мъже.
Като театър, предпочитан от воините, даймьо и търговската буржоазия през епохата Едо, Кабуки се отличава със своите костюми, грим, напълно екстравагантна игра на актьорите, както и със своята зрелищна сценография.
В него откриваме танци, комедия, романтика и трагедия, поднесени в специфична звукова атмосфера. Шамисенът, традиционен японски инструмент с три струни, изразява емоциите на актьорите и подсилва техните артистични изпълнения. Освен това сцената е оборудвана с множество устройства, позволяващи забележителни визуални ефекти (въртяща се централна платформа, механизми и мост, пресичащ публиката).
Кабуки в съвременността
Днес тази театрална форма запазва своите кодове, като същевременно се обновява. Сред актьорите могат да се появят и икони на поп културата, за да достигнат до младите поколения.
🙏 Но: драматичният японски театър
Но е драматичната форма на традиционния театър, съставена от лирични песни, танци и мимики. Театър, запазен за японския елит от ерата на шогуните, Но е уникално изкуство, едновременно поетично и духовно.
Представление на пиесата Но “Aoi no Ue” или “Дамата Аои”.
Произход на театър Но
Възникнал през 14-ти век по време на епохата Муромати, Ногаку е най-старата форма на театър, в основата на Но (лирическа драма) и Кьоген (комедия). Появило се преди творбите на Шекспир, това забавление е наследник на Сангаку – жанр на народния цирк, датиращ от 8-ми век.
Но черпи корените си от религиозни култове и ритуални танци, изпълнявани в миналото за омилостивяване на ками (божества) и благославяне на реколтата на селяните (Кагура). По-късно Сангаку добавя по-зрелищно измерение, интегрирайки магически номера, акробатика и комедиен аспект. Постепенно стремежът към естетика надделява над свещения характер, предлагайки истински артистични изпълнения. Освен това „Но“ означава „сила“ и придобива значението на „талант“, за да поздрави работата на артистите.
През периода Муромати Но приема нови кодове, които регулират костюмите, маските, песните и оркестъра. Въпреки че духът на Сангаку е запазен, Но вече е насочен към войнската аристокрация.
Актьорите в Но
Актьорите практикуват Но от поколение на поколение. Те са винаги мъже. „Шите“ е главният актьор и остава водещата нишка на сюжета. Облечен в елегантно кимоно, той изпълнява бавния танц, наречен Кусе. „Ваки“ е второстепенният персонаж, който помага на зрителя да разбере контекста на историята. За разлика от шите, той никога не носи маска.
Актьорите интерпретират различни персонажи като мъже, жени, старци, души или дори ками, благодарение на множество маски Но, наречени Номен. Главният актьор най-често въплъщава призрак. Трябва да се отбележи, че по онова време продължителността на живота е била много по-кратка, отколкото днес, а смъртта е присъствала силно в съзнанието на хората.
Маските Номен
Датиращи от праисторията (период Джомон), японските маски се използват от векове и остават много популярни по време на шинтоистките празници. Маските на театър Но са пропити с тази древна култура. Изработени по занаятчийски начин, Номен са издялани от дърво, преди да бъдат боядисани. Те представят персонажи, групирани в няколко категории: мъже, жени, възрастни хора или дори демони. Така актьорите могат да влязат в ролята на всеки герой.
Примери за маски номен от дърво.
Театър Но днес
От създаването си Но остава непокътнат и представлява традиционната култура чрез класическата литература, японските легенди, както и маските, костюмите и кимоната. Поради лиричния си аспект, чужденците го определят като японска опера.
🤣 Кьоген: комедийният японски театър
Театърът Кьоген е комедийният клон на Но. Дошъл от Китай през 8-ми век под името Саругаку, буквално „театър на маймуната“, това сатирично изкуство се развива в Япония, интегрирайки културните вярвания от средновековната епоха. Така в него редовно се играят демони и ками. Освен това езикът, използван в диалозите, произлиза от периода Муромати.
Едва през 14-ти век театърът Кьоген се кодифицира, приемайки характеристиките, които познаваме днес: средновековни костюми, типични маски и стилизирани жестове, под влиянието на известния японски драматург Зеами.
Театрална трупа Кьоген, Шигеяма Сенгоро.
Кьоген се отличава от другите театрални форми със своите кратки и ритмични пиеси, които се вдъхновяват от човешките недостатъци, за да предизвикат смях у зрителите. Името му, съставено от йероглифите „кьо“ 狂 и „ген“ 言, означава „луди думи“. Подобно на Шекспир и Молиер, темите на пиесите се въртят около ежедневните грижи или мястото на човека във вселената.
Фарсовете на театър Но
Лек и комичен, Кьоген е перфектно допълнение към театър Но, който е сериозен и драматичен. Всъщност сцените на Но често са прекъсвани от Кьоген в интермедиите, за да се отпусне напрежението. Сцената трае около 20 минути и служи за разтоварване на зрителите.
Пиесите, които се вмъкват между две действия, се наричат хон-кьоген, а тези, които прекъсват две сцени на Но, се наричат ай-кьоген. Те внасят уточнения относно представлението и дават време на актьорите да сменят костюмите си.
👏 Бунраку: японски куклен театър
По средата между Но и Кабуки, Бунраку е форма на традиционен японски театър от драматичния репертоар, която съчетава кукли, изпяти разкази и инструментален съпровод.
Представление на театър Бунраку в Националния театър Бунраку в Осака, Киото.
Произход на Бунраку
Бунраку е създаден през епохата Едо през 17-ти век чрез обединяване на музикалния повествователен стил „джорури“ с кукления театър. Тази уникална в световен мащаб форма на спектакъл се развива през 18-ти век, приемайки характерната си куклена игра, преди да получи името Нингьо Джорури Бунраку през 19-ти век. Темите са вдъхновени от драмите на средновековната епоха и съвременни представления, евокиращи дуалността между любовта и социалния дълг.
Изкуството на Бунраку
Куклите в Бунраку са внимателно изработени от майстори-занаятчии. Всяка притежава свое изражение на лицето и е облечена в традиционен костюм.
Куклите се движат от трима кукловоди, облечени в черно, които се появяват само от кръста нагоре. Те се оживяват чрез перфектно координираната игра на артистите, за да се постигнат плавни движения. Първият движи лицето, тялото и дясната ръка на куклата. Обикновено най-опитният артист заема тази роля. Вторият движи лявата ръка на куклата, докато третият управлява краката. Разказите се пеят от разказвач, придружен от свирач на шамисен. Разказвачът модулира гласа и интонациите си в зависимост от персонажа, който въплъщава.
🤩 Японският театър днес
Днес японският театър остава емблематична фигура на традиционната японска култура. Едновременно поетично и естетично, сценичното изпълнение на актьорите е абсолютно забележително. Както разбрахте, това типично театрално изкуство е задължителен спектакъл, ако посетите Япония!
