Таби (足袋, буквално „торба за крака“) са традиционни японски чорапи, които достигат до средата на прасеца. Те бързо придобиха популярност в целия свят. Нищо чудно, като се има предвид комфортът, който предлагат тези специфични чорапи, разделящи палеца от останалите пръсти. Разбира се, както всичко японско, чорапите таби имат интересна история.
Историята на таби
Тези чорапи, които отделят палеца от останалите пръсти, са създадени, за да пасват на японските сандали, носени по онова време, като гета или дзори, в допълнение към кимоното – традиционното японско облекло. Таби се появяват за първи път по краката на японците през XV век.
Япония е била страна без памук, затова само най-заможните японци са можели да си позволят да носят тези чорапи. Едва след отварянето на търговията с Китай Япония успява да внесе големи количества памук. Това отваряне на пазара позволява производството на повече чорапи и прави този аксесоар достъпен за всички социални класи в Япония.
Самурай и Чуген се подготвят за пътуване. Снимка: Okinawa Soba
Чорапите таби често погрешно са наричани „самурайски чорапи“ или „нинджа чорапи“, въпреки че са били носени от всички социални класи, макар и обикновено да се свързват със самурайското облекло и традиционните кимона. Всички мъже и жени са можели да носят таби, въпреки че са били наложени ограничения въз основа на социалния статус.
Самураи в церемониално облекло. Мъжът вляво носи сандали, наречени гета, а вторият носи дзори. И двамата носят таби. Снимка: Национална библиотека на Франция.
Всъщност пролетариите са можели да ходят само с чорапи в син цвят. Самураите, от своя страна, са имали право да носят всякакъв цвят, освен златисто и лилаво. Артистите са можели да носят (и обикновено са носили) всякакъв вид мотиви. И разбира се, благородниците и феодалите са можели да носят всякакъв цвят и вид чорапи. Обикновено те са носили цветовете на висшата класа, които са били лилаво и златисто.
Японските сандали гета впоследствие стават по-малко популярни в ежедневието на японците, което води до спад в носенето на чорапи таби.
Таби днес
Таби издържаха изпитанието на времето и дори се превърнаха отново в модни аксесоари. Днес те се носят с кимоно или юката. Традиционно те са бели на цвят, особено за официални поводи като чаена церемония или сватби. Извън церемониите се случва мъжете да носят таби в черно или синьо, а жените – таби с голямо разнообразие от мотиви и цветове.
За разлика от западните чорапи, традиционните таби не са еластични, а са направени изцяло от памук с по-дебела подметка (по-малко твърда от подметките на обувки). Тъй като японската традиция изисква събуване при влизане в храм или дом, тази подметка осигурява същия комфорт за краката като западните чехли. Тези традиционни чорапи имат и особеността, че се обуват отзад. Метална закопчалка, разположена в задната част на табито, наречена кохазе, позволява чорапът да се задържи на крака.
Традиционните таби обикновено не се продават по европейска номерация, а според дължината в сантиметри. За да разберете правилната дължина в сантиметри на чорапите, които да закупите, просто умножете вашия европейски номер по 0,67.
В днешно време се срещат множество модели, достигащи до глезена или до средата на прасеца, като например „tabi socks“, които са по-модерни чорапи таби, изработени от еластични материи без система за закопчаване.
Съществуват и таби като обувки за открито, по-дебели и с гумени подметки, които се наричат джика-таби (地下足袋, буквално „таби за земята“). Те се появяват в началото на XX век и ще бъдат обект на друга статия в нашия блог.
