Ами ако животът с по-малко ни прави по-щастливи? За пореден път японският начин на живот се превръща в източник на вдъхновение за целия свят.
Японският минимализъм е изкуството да се откажем от излишното, за да оставим същественото да изпъкне. Това е течение, което обхваща изкуството, интериорния дизайн, подредбата на дома и философията. Опростяване до крайност, трезвост, скромност: минимализмът е вкоренен в много аспекти на японската култура и японците изглежда напълно са го интегрирали в начина си на живот.
Техният гуру? Фумио Сасаки, последовател на философията „less is more“ (по-малкото е повече), изключително популярен в Япония, който проповядва Даншари – концепция, съчетаваща материалното и духовното.
И така, как да възприемем тази особено освобождаваща философия? Фокус върху японския минимализъм.
Японският минимализъм – завръщане към същественото
Затрупвайки се с ненужни вещи, в крайна сметка пропускаме най-важното. Японците отдавна са го разбрали. За да се убедите в това, е достатъчно да посетите традиционен дом в Страната на изгряващото слънце… Няма да видите излишни украси или безпорядък. Днес тази тенденция е все по-актуална и привлича все повече западняци, жертви на обществото на потреблението. Като отражение на японската култура, минимализмът беше популяризиран от Фумио Сасаки, бивш притежател на разхвърлян дом, който промени живота си, култивирайки това изкуство.
Традиционният японски минималистичен интериор
Изчистени линии, прегради, пропускащи дневната светлина, неутрални тонове и сурови материали… традиционните японски къщи не страдат от липса на чар. Естествеността, простотата и същественото са в основата на тяхната архитектура.
Всеприсъщата природа
В Япония традиционните жилища се отличават със своята трезвост и естествена елегантност. Суровите материали като дърво, камък, хартия, бамбук или оризова слама са основните елементи, използвани в архитектурата и интериорния дизайн. Забележете, че природата е вездесъща в японската култура. Така жителите на архипелага често разполагат със дзен градини или вътрешни дворове. Също така подът обикновено е покрит с татами (плетена слама), с изключение на антрето (генкан), тоалетната и кухнята.
Опростена архитектура
В интериора веднага се забелязва липсата на стени, както и простотата на обзавеждането. Вместо стени се използват плъзгащи се врати, които позволяват създаването на пространства, модулиращи се според нуждите. Шоджи са дървени прегради, покрити с хартия васи, които пропускат светлината, докато Фусума са плътни непрозрачни панели.
Минимално необходимото
Може да се забележи, че декорацията на традиционните японски домове е много изчистена. Мебелите се броят на пръсти и са разположени предимно на пода. Нищо не е там случайно. Всеки предмет трябва да бъде функционален в стаята.
Така например, спалнята съдържа само необходимото за сън. Това означава легло или обикновен футон, поставен директно на пода, който през деня се прибира в шкаф. Банята съдържа само дървена вана, наречена „Офуро“, както и кът за преобличане с мивка. В хола обзавеждането се свежда до Котацу – ниска маса, която служи и като отоплителен уред, и Забутон – правоъгълни възглавници, които обграждат масата за хранене или почивка. Най-важният елемент от декорацията несъмнено е Токонома – повдигнато пространство, посветено на изкуството, където се излага картина, калиграфия или флорални композиции (икебана).
Фумио Сасаки, лидерът на минималистите 2.0
Фумио Сасаки. Източник: https://twothirds.com/blogs/journal/fumio-sasaki-longing-for-less
Познавате ли този японски автор, звезда на японския минимализъм? Неговият бестселър „L’essentiel et rien d’autre“ (Същественото и нищо друго) е продаден в над 250 000 копия в Япония. Въпреки популярността си, Фумио Сасаки остава скромен човек. Като доказателство, той живее с едва 800 евро на месец в малък апартамент и не притежава повече от четири панталона и три тениски в гардероба си! В свят, в който медийното влияние насърчава все по-голямо потребление, авторът предпочита да се откъсне от материалните неща, за да се посвети изцяло на човешките отношения, пътуванията и природата.
Този млад минималист на четиридесет и няколко години живее в пространство, лишено от дрънкулки и други излишъци, притежавайки само най-необходимото: бюро, легло, маса, няколко книги, лаптоп и тоалетни принадлежности. Фумио Сасаки би могъл да постави рекорд за най-бързо нанасяне в нов дом. И все пак, усмихнатият и спокоен човек днес не винаги е бил такъв. В младостта си той е бил голям купонджия. Освен това, този колекционер е имал навика да трупа предмети. Един ден му писнало да вижда толкова много безпорядък около себе си и осъзнал, че е твърде привързан към вещите. Така той се насочил към минимализма и възприел напълно различен начин на живот. Освобождавайки се от вещите си, Фумио Сасаки намерил повече яснота относно своите дълбоки ценности и личност. Така разкрит, той се чувства по-щастлив.
Даншари, изкуството на японската минималистична подредба
Едновременно практичен и духовен, Даншари е начин на живот, който поставя под въпрос връзката ни с предметите и материалния свят в едно общество на хиперпотреблението. Като се отърваваме от ненужното, умът ни също се освобождава от негативните тежести на средата. Повече от въпрос на материална подредба, концепцията цели постигане на пълнота чрез разчистване на всичко, което не служи за нищо, както от материална, така и от емоционална гледна точка.
Произход и етимология на Даншари
Даншари (断捨離) се състои от 3 канджи знака, които означават съответно „Отказ“, „Изхвърляне“ и „Раздяла“. Произлизащ от дзен будизма и Уаби-Саби – естетическа концепция, почитаща простотата и несъвършенството, Даншари е в основата на японското минималистично течение. Тази философия, която проповядва отказ от материализма за намиране на вътрешен мир, се основава на три стълба: „Отказ от трупането на вещи“, „Изхвърляне на ненужните неща“ и „Откъсване от материалното“. Освен това Даншари вдъхнови метода за подреждане, измислен от Хидеко Ямашита, първият консултант в тази област.
Метод Даншари: няколко правила, които трябва да се спазват
След Мари Кондо и нейния прочут метод Конмари, подреждането никога не е било толкова популярно в Япония. През 2016 г. Хидеко Ямашита ни разкрива тайните на един добре подреден дом с духовен подход.
Чрез своята книга „DanShaRi, Изкуството на подреждането“, авторът ни разкрива как да се отървем от излишното и да спечелим щастие, спазвайки просто 3 правила:
-
Отказ от внасянето на предмети у дома
От само себе си се разбира, че избягването на внасянето на дрънкулки и други ненужни неща в дома е основата на подреждането. -
Поставяне под въпрос на привързаността към материалните неща
За да не трупаме вещи, може да е необходимо да се запитаме за отношението си към предметите и да възвърнем известна дистанция спрямо материалното. -
Откъсване от желанието за потребление
Като избягваме импулсивното пазаруване, дори медиите да ни подтикват да консумираме все повече, ние си връщаме свободата.
Както разбрахте, тези три императива ще ви помогнат да поддържате дома си разчистен и приятен за живеене, като същевременно ви насочват към един по-спокоен живот.
Ма, философията на японския минимализъм
Ма (間) е концепция, много присъстваща в японската култура и по-специално в изкуството. Означаващо „интервал“, „разстояние“, Ма не е нищо друго освен празнотата, която създава хармония. Знаете ли… онази малка пауза, която подчертава една композиция. Икебана, калиграфията, дзен градините и архитектурата използват пълноценно това естетическо понятие. Също така, Ма е толкова вкоренено в архипелага, че го откриваме дори в социалните отношения: това е правилната дистанция, която можем да имаме с другия.
Всъщност не става въпрос точно за празнота, а по-скоро за пространството, което свързва два предмета или два звука. Повече от пространствено понятие, Ма е и времева концепция, която се доближава до ритъма. Всеки музикант знае: тишината или прекъсването е отличен начин за създаване на ритъм. Артистите и интелектуалците са възприели тази японска минималистична концепция, която изглежда е прекосила границите. Поради това откриваме Ма на Запад в много области като музиката, танца, изкуството на киното или фотографията и архитектурата. 
За да завършим тази статия, чувството за изобилие не ни прави по-щастливи, противно на това, което можем да си помислим. Стрес, психическо натоварване, ограничения – ето на какво се излагаме, когато живеем в излишък. В противовес на консуматорството, японският минимализъм се стреми да намери щастието в отказването от притежания. Всичко сочи, че истинското богатство не идва от това, което имаме, а от това, което ни разкрива.
